Постинг
16.11.2012 00:20 -
Сиво
Тъгата ме обгръща с плътната си бледосива мантия и ме люлее като бебе в прегръдките си . И сълзите тръгват първо една , после още една . Очите стават малки , червени кладенчета , изпъкнали и трескави . Сиво . Всичко около мен е сиво . Някак притъпено .Красотата на нощта изпъква в цялата си прелест пред мен , сурова и недействителна . Профучават коли , аз зъзна в тънката си рокля .Светлините , които някога ме очароваха сега ми се виждат ярки и бездушни , огрявайки всеки недостатък , всеки паразит и просяче малко , ровещо в оранжев кош за боклук ми се усмихва и изтрива лице с мръсната си ръчичка . Така е било и така ще бъде . Дъхът ми излиза на малки бели спирали , болезнен дъх за живот .
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4
Архив
